Интелектуалната собственост е ценен актив за всеки бизнес и нейната защитата носи ползи за всяко търговско предприятие. Това е и част от причините големите компании да влагат огромен ресурс и усилия в защитата на интелектуалната собственост (ИС). Най-ярките примери за това са ежегодната регистрация на стотици нови патенти от страна на фармацевтичните компании, както и милионните инвестиции от големите брандове за защита на търговски марки.
Въпреки това, според последното проучване на Европейската служба за интелектуална собственост (EUIPO)1 едва 10% от малките и средни предприятия (МСП) в Европа притежават някакъв вид регистрирани права върху ИС като национални търговски марки, марки на Европейския съюз (ЕС) или патенти. 35% от МСП посочват, че не виждат добавена стойност в регистрирането на права на ИС, а допълнителни 19% посочват липсата на достатъчни знания по темата като главна причина. В същото време, почти всички МСП (93%), притежаващи регистрирани права на ИС, посочват положително въздействие на същите върху бизнеса им.
В тази статия ще разгледаме едно от най-достъпните права на ИС, а именно търговската марка. Ще разгледаме какви са първите стъпки при регистрация на търговска марка, какви видове марки могат да бъдат регистрирани и какви са ползите от това.
Търговската марка е отличителен знак или символ, който идентифицира и разграничава стоките или услугите на даден бизнес от тези на неговите конкуренти. Такива знаци могат да бъдат например думи, цифри, рисунки и др., включително и комбинации от различни елементи. Малко известен факт е, че при определени обстоятелства като търговски марки могат да бъдат регистрирани цветове (напр. лилавото на milka), звуци (напр. I’m lovin’ it на McDonalds), анимации (напр. златният надпис в началото на филми на 20th Century FOX) или холограми. Разбира се, най-разпространени са словните и фигуративните марки, както и марки, съдържащи комбинация от словни и фигуративни елементи (наречени комбинирани в България).
Търговските марки, освен по вид, се делят и по териториална защита на следните групи:
Процедурите по регистрация на национална марка или марка на ЕС протичат по приблизително сходен начин и отнемат от 4-8 месеца.
Винаги започват с подаването на заявка за регистрация на марка (национална или европейска – съответно в ПВРБ или EUIPO) за определени стоки и услуги (разпределени в 45 класа от МКСУ2), след което съответният орган извършва формална експертиза. След приключването на формалната проверка се извършва и експертиза по същество, като се проверява за наличие на абсолютни основания за отказ. След успешно преминаване през стадия на експертизите, заявката се публикува в Официалния бюлетин на съответния орган. ПВРБ обикновено издава 2 броя всеки месец. От датата на публикуване на заявката в бюлетина започва да тече тримесечен период за подаване на опозиции. След изтичане на опозиционния период и при липса на подадени опозиции марката се регистрира за десетгодишен период.
След изтичане на десетгодишния срок на регистрация, марката подлежи на подновяване неограничен брой пъти отново за 10 години.
Успешна опозиция на заявка за регистрация е относително основание за отказ и представлява пречка за регистрацията. Съществуват различни основания за подаване на опозиция. Най-често такава би подал притежател на идентична или сходна по-ранна марка, която е регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги когато има вероятност за объркване на потребителите и когато марките имат препокриващо се (дори частично) териториално действие. Затова срещу заявка за регистрация на марка на ЕС, опозиции могат да се базират както на по-ранни европейски марки и международни марки, така и на по-ранни национални марки, заявени в която и да е държава-членка на ЕС.
При опозиция се прави анализ на визуалното, фонетично и смислово сходство между противопоставените марки, както и сходството на стоките и услугите, за които са заявени/регистрирани. На база този анализ се прави преценка за вероятността от объркване на релевантния кръг потребители, след което се отхвърля или опозицията, или заявката за регистрация в зависимост от постановеното решение на компетентния орган. Примери за други по-рядко използвани основания за опозиция са: сходство с по-ранна марка, ползваща се с известност; недобросъвестност на заявителя при подаване на заявката, установена с влязло в сила съдебно решение и др.
В България и ЕС няма изискване за периодично представяне на доказателства или декларации за реално използване на регистрираните марки с цел продължаване на действието им (за разлика от други юрисдикции като САЩ). Въпреки това, в случай че определена марка не се използва за някои или всички регистрирани стоки и услуги в продължение на 5 години, възниква възможност за подаване на искане за отмяна на регистрацията от страна на трети лица по отношение на неизползваните стоки или услуги.
Освен това, при използване на определена регистрирана марка за подаване на опозиция също може да се наложи доказване на реално използване, в случай че са изминали поне 5 години от регистрацията ѝ. Затова е важно търговската марка да се ползва активно.
На първо място следва да се изгради ясна концепция за начина, по който ще изглежда марката, като най-често релевантните опции са фигуративна (лого), словна или комбинирана. Важно е да заявите марката така, както ще си служите с нея, защото може да се наложи да доказвате реалното ѝ използване.
При измислянето на собствена търговска марка следва да се съобразят някои общи правила, от които зависи успешната регистрация. Неизчерпателни примери за такива правила са:
След като бъде определен конкретен отличителен знак, следва да се очертаят останалите параметри на марката като териториална защита и стоки и услуги (класове), за които да бъде заявена. Това е изключително важен етап, защото от една страна заявката трябва да обхваща максимално широк спектър от стоки и услуги, включително такива, които заявителя възнамерява да предлага в обозримото бъдеще, както и територии, на които ще навлиза. От друга страна, колкото по-широк е обхватът на марката (както териториален, така и относно стоките и услугите), толкова по-висок е рискът от успешна опозиция. Или иначе казано, следва да се намери баланс, като се има предвид, че е излишно да се регистрира марка на ЕС, ако ще се използва само в България, тъй като се увеличава броят на по-ранни марки, които могат да бъдат противопоставени на заявката чрез опозиция (всички марки на ЕС + всички национални марки от юрисдикции на ЕС). Също така е излишно да се регистрира марката за стоки и услуги, изцяло несвързани с търговската дейност на заявителя, доколкото последното отново повишава ненужно риска от опозиции, в случай че заявителят не възнамерява да разширява своята дейност в тази насока.
След очертаването на основните параметри на марката е препоръчително да се направи предварително проучване за наличие на сходни по-ранни марки, които евентуално биха представлявали препятствие за регистрацията. В зависимост от резултатите могат да се предприемат мерки за понижаване на риска от успешни опозиции (напр. добавяне на оригинален фигуративен елемент като лого).
Всяко физическо и юридическо лице може да подава заявки лично, чрез упълномощен представител по интелектуална собственост (ПИС) или упълномощен адвокат както в ПВРБ, така и в EUIPO. Лицата от трети страни (извън ЕС, ЕИП и Швейцария) задължително се представляват от ПИС или адвокат.
Регистрирането на търговска марка дава различна добавена стойност на своя притежател, като например:
От бизнес гледна точка ползите могат да са много по-големи, като например:
Административните такси са дължими към компетентния орган и зависят от избраната територия на защита и от броя класове, в които се заявява дадена марка. Най-релевантни за българските физически и юридически лица са таксите за:
По инициатива на Европейската комисия е създаден фонд за отпускане на безвъзмездни средства, чиято цел е да подпомага МСП в ЕС да защитят своите права на интелектуална собственост. Инициативата се състои за трета поредна година и обхваща периода от 23.01.2023 г. до 8.12.2023 г. Фондът се управлява от EUIPO.
Бюджетът за 2023 г. е 27,1 млн. евро, а процедурата по кандидатстване е сравнително проста и изцяло онлайн. При одобрение за финансиране се издава ваучер на стойност до 1000 евро, който може да покрие до 75% от административните такси при регистриране както на национални, така и на европейски марки. Важно уточнение е, че преди да се заяви марката трябва да се изчака одобрението на финансирането и издаването на ваучер за реимбурсация. Административните такси трябва да бъдат платени от заявителя, като впоследствие се възстановяват до 75% или до 1000 евро от тях след подаване на заявление към фонда.
След издаване на ваучера заявителят има срок от 2 месеца да го „активира“ като поиска възстановяване на такса във връзка със заявка за регистрация на марка. Този срок може да бъде удължен веднъж с още 2 месеца. В срок от 6 месеца след успешна „активация“ на ваучера, заявителят има право да иска възстановяване на допълнително платени такси (като това могат да бъдат последващи такси или такси от заявления за нови марки, т.е. един ваучер може да бъде използван за повече от една марка). Освен това не се прави разлика между успешни и неуспешни заявления, т.е. в случай на успешна опозиция срещу заявената марка (съответно неуспешна регистрация), заявителят не губи правото си на възстановяване на административните такси.
Регистрирането на търговски марки помага да се изгради и запази идентичността на даден бранд или бизнес, да се установи разпознаваемост сред потребителите и да се открои на конкурентния пазар, поради което е важно да се има предвид защитата на интелектуалната собственост в цялостната бизнес стратегия на всяка компания. Още повече, в резултат на инициативата на Европейския съюз в подкрепа на МСП и субсидирането с цел защита на техните права върху ИС, регистрирането на търговски марки сега е по-достъпно и моментът е добър за предприемането на тази стъпка и извличането на максимални ползи.
12022 Intellectual Property SME Scoreboard, one of the EUIPO’s flagship studies
2Международна класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (Ницска класификация)