Актуални теми и правни новини по въпроси, които имат значение за бизнеса
Често в практиката възниква въпросът какви са разликите между трудовия и гражданския договор. По-долу отговаряме кои са основните различия.
Дигитализацията в Европа и в България продължава да се случва, понякога по-бавно, понякога по-ускорено, но независимо от темповете едно е сигурно - дигиталният свят се разраства, а с това се увеличават не само цифровите заплахи, но и значимостта на последствията от тях. Макар и да има поле за подобрения, вече са широко достъпни мобилното банкиране и застраховане, електронното подписване на договори и документи, електронните административни услуги. Паралелно сериозно от информационните системи и услуги зависят вътрешните процеси на компании и публични организации с критично значение за обществото, например в сферата на енергетиката, транспорта и здравеопазването. В тази връзка не е изненадващо, че гарантирането на по-висока сигурност се превръща в ключов приоритет за европейските регулаторни органи. Така стигнахме и до влизането в сила на Директивата за мрежова и информационна сигурност NIS 2 на 17 октомври - срок, който беше пропуснат от повечето страни в ЕС и тепърва предстои правилата да бъдат транспонирани в националните законодателства. Защо се стигна до това забавяне, какви са предизвикателствата за държавите членки и какво означава това за българския бизнес са основните въпроси, които вълнуват компаниите. *Интервю с адв. Никола Стойчев с автор Мария Карашанова
Една от основните характеристики на съвременното информационно общество е неговата взаимосвързаност – държавните граници стават все по-условни. Бързото развитие на технологиите през втората половина на двадесети век, съчетано с тенденцията към глобализация, позволи на хората да пътуват по света повече от всякога. За тази цел една от най-популярните форми за пътуване е пътуването със самолет. Ежедневно десетки хиляди хора пътуват по света със самолети. В същото време информацията, свързана с резервацията за въздушно пътуване на даден пътник (резерваионни данни на пътниците – PNR), може да има значително въздействие върху компетентните правоприлагащи органи в усилията им за борба с тероризма и тежката престъпност. За да регулира как въздушните превозвачи трябва да събират PNR данни и да ги предоставят на компетентните правоприлагащи органи, ЕС прие Директива (ЕС) 2016/681. Настоящата статия има за цел да анализира как тази директива е транспонирана в законодателството на Република България. Тя се фокусира върху някои от ключовите аспекти от този въпрос като приложимата правна рамка, определянето на компетентните органи, контрола върху тези дейности и др.
В началото на месец август бе приета Наредба за вписване в регистъра на заетостта („Наредбата“), с която се доразвиват някои от предстоящите промени в трудовото законодателство. Промените са свързани с въвеждането на нов регистър на заетостта към Националната агенция за приходите (НАП) и единния електронен трудов запис, който ще замести трудовата книжка. В тази статия може да откриете кратък обзор на по-важните изменения.
Регламентът за цифровата оперативна устойчивост на финансовия сектор (DORA) влезе в сила на 16 януари 2023 г. и представлява неразделна част от пакета на Европейската комисия за цифровото финансиране - пакет от мерки за допълнително активиране и подкрепа на потенциала на цифровото финансиране по отношение на иновациите и конкуренцията, като същевременно се намаляват произтичащите от него рискове. DORA ще започне да се прилага пряко във всяка държава членка от 17 януари 2025 г. В тази статия адв. Десислава Кръстева, съдружник в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.“, прави преглед на взаимодействието между DORA и Общия регламент относно защитата на данните (GDPR).
За разлика от традиционните сервитути, които изискват наличие на два съседни имота (господстващ и служещ) и се създават по силата на договор, сервитутите по ЗЕ възникват по силата на закона. Това поставя редица практически въпроси, като например как точно възниква сервитутът и как се определя обезщетението за собствениците на засегнатите имоти. В практиката на общините обаче се наблюдава неразбиране на материята, тежки административни процедури и непредвидими изисквания на администрацията, което затруднява инвеститорите и забавя ВЕИ проектите.