Ако имате голяма компания – задължено лице по Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), вероятно сте ангажирани с прилагане на многобройни правила за подаване на сигнали (whistleblowing), антикорупционни практики, политики за съхранение и обработване на лични данни, и много други.

Регулацията срещу прането на пари налага нови задължения за компаниите като с едно от последните изменения на ЗМИП се въвеждат политики и процедури за проверка на професионалната компетентност и надеждността на служителите, прилагащи мерки срещу пране на пари. Служителите подлежат и на специални текущи обучения.

Задълженото лице следва да включи във вътрешните си правила по ЗМИП правилата и процедурите, относими към проверка на служителите. Ако ДАНС установи, че съдържанието им не съответства на закона, то компанията ще получи от проверяващия орган задължителни предписания да ги коригира.

Още преди приемане на даден служител на работа, компанията следва да се увери, че лицето притежава нужните качества, за да оцени рисковете от изпиране на пари и да реагира адекватно, за да ги предотврати. Как точно ще се извършва тази преценка, законът не посочва. Подходящ начин би била проверка относно познаването на нормативната уредба, съчетана с личностен тест за моралните качества и интегритета на лицето. Представянето на свидетелство за съдимост също е предвидено в ЗМИП.

Тоест, нормативните изисквания имат две измерения – документално и фактическо.

Практиката по прилагането на ЗМИП до този момент показва, че не е толкова съществено с какви правила и процедури разполагат задължените лица на хартия, а дали действително ги прилагат в отношенията си с клиенти – на точното място и в точното време. Текстовете във вътрешните документи може и да звучат в пълна хармония с приложимия закон, директиви, указания и разяснения на регулаторните органи. Ако конкретните служители обаче пренебрегнат наличните рискове и допуснат преминаването на пари с престъпен произход или такива, предназначени за финансиране на тероризъм, то тогава всички усилия по разписването на процедурите ще бъдат напразни. Компанията и част от служителите ще бъдат санкционирани, а България ще затвърди името си на юрисдикция, попаднала в сивия списък на FATF (Financial Action Task Force или Работна група за финансови действия).

Копиране на чужди или общи текстове във вътрешните правила може и формално да придаде приемлив вид на документите на компанията. Добавена стойност за бизнеса обаче ще има само същинското познаване и адекватното реагиране на рисковете от пране на пари в ежедневните дейности с клиенти.

Пред поредното регулаторно предизвикателство се изправят не само ръководителите и самите служители, но и HR специалистите. Те следва да измислят как да тестват компетентността и лоялността на колегите си и как да подбират кадри, които няма да изложат на риск дейността и репутацията на цялата компания.

Предвид факта, че основен недостатък на България според докладите на международните наблюдаващи организации е липсата на статистика за дейността на ДАНС и задължените субекти, е твърде вероятно проверките на място да зачестят, а санкциите да увеличат своя брой. По тази причина, ще бъде все по-важно за компаниите да имплементират съответните правила – било чрез своите обучени служители или със съдействието на професионални експерти.  

‍