Същност на двата договора:

По силата на трудовия договор служителят предоставя своята работна сила в условията на продължителност и повторяемост срещу възнаграждение. Такъв договор е подчинен на нормите на трудовото законодателство и трябва да включва задължително съдържание, определено в закона.

От друга страна, с гражданския договор изпълнителят предоставя конкретен резултат (напр. услуга, изработка на продукт) на свой риск и отговорност срещу уговорено възнаграждение. Страните по такъв договор нямат качествата служител и работодател и не са обвързани от задължителните правила на трудовото законодателство. Отношенията между тях се уреждат от гражданския закон и принципа за свобода на договарянето.

Ключови разлики между двата договора:

1. Предмет: Характерното за трудовия договор е, че служителят трябва да изпълнява своите задължения в рамките на определено работно време, на конкретно работно място и при спазване на установените от работодателя условия. В замяна на предоставения от служителя труд, последният има право да получи трудово възнаграждение, което има постоянен характер и се дължи периодично. При гражданския договор изпълнителят сам организира своя работен процес, той не е обвързан от конкретно работно време и място, а възнаграждението се дължи с оглед на постигнатия резултат.
2. Права и задължения: Служителят се ползва с повече права, гарантирани му от закона – напр. право на платен годишен отпуск, здравословни и безопасни условия на труд, закрила при уволнение, ограничена имуществена отговорност и др. За разлика от това, изпълнителят по граждански договор не се ползва от закрилата на Кодекса на труда, а правата, отговорността и задълженията му се определят според договореното между страните и в съответствие с общите правила на гражданския закон.
3. Йерархия: Служителят по трудов договор се намира в йерархична зависимост спрямо своя работодател и е длъжен да спазва трудовата дисциплина и установените вътрешни правила за работа. При нарушения работодателят може да му налага дисциплинарни наказания. Противно на това, страните по граждански договор са равнопоставени – изпълнителят е независим от възложителя. Последният може да не одобри и да не приеме резултата от дейността на изпълнителя, но не може да наложи дисциплинарно наказание, нито пък да осъществява контрол върху него.
4. Прекратяване: Типично за трудовия договор е, че работодателят не може едностранно да прекрати договора, освен при наличието на изрично изброените в закона основания и при спазването на определен ред и процедура. При гражданския договор страните са свободни да уговорят конкретните основания и процедури за прекратяване – напр. с писмено предизвестие, при настъпване на определени обстоятелства и т.н. Извън уговореното между страните, гражданският договор може да бъде прекратен по правилата на гражданския закон, например едностранно от изправната страна при неизпълнение на задълженията на другата страна, при изтичане на уговорения срок на договора и т.н.
5. Администриране: Работодателят по трудов договор е натоварен с много повече административни задължения, отколкото възложителят по граждански договор. Така например, работодателят е длъжен да подава информация към НАП във връзка със сключване, изменение и прекратяване на трудов договор, да издава допълнителни вътрешни актове, да води трудово досие на служителя, да съхранява определена документация и т.н. В сравнение с това, възложителят не регистрира гражданския договор, нито е длъжен да води специфична документация, извън необходимата за данъчни и осигурителни цели. Основните задължения на възложителя са да плаща възнаграждението и да удържа и внася дължимите данък и осигуровки за сметка на изпълнителя.
6. Осигуряване: Служителите са задължително осигурени лица за всички осигурителни рискове, като осигурителните вноски се разпределят в съотношение 60:40 между работодателя и служителя и се внасят от работодателя. Изпълнителите по граждански договор, които не са осигурени на друго основание и получават възнаграждение над минималната работа заплата или тези, които са осигурени на друго основание през съответния месец, се осигуряват задължително само за рисковете инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, като осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка, но се удържат и внасят от възложителя. Изпълнителите по граждански договор не са осигурени за трудова злополука и професионална болест, нито за безработица.

От изброеното по-горе е видно, че между трудовия и гражданския договор има съществени разлики, които е важно да се съобразят както от работодателите и възложителите, така и от потенциалните служители или изпълнители. Сключването на правилния вид договор в зависимост от спецификите на дейността и отношенията между страните е от голямо значение, а смесването на двата вида договори може да има сериозни последствия за страните.

Горният текст не представлява правен съвет или консултация и не следва да бъде възприеман като достатъчен за разрешаването на конкретни правни проблеми и казуси. Надяваме се информация да е полезна и при необходимост от повече детайли ще се радваме да се свържете с нас.

‍