Промени в Закона за счетоводството въвеждат нови европейски изисквания
На 05.03.2024 г. беше открито обществено обсъждане на проект за изменение на Закона за счетоводството. Законопроектът цели въвеждане в националното законодателство на две европейски директиви: (i) Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент (т.нар. CSRD директива или ESG-докладване) и (ii) Делегирана директива (ЕС) 2023/2775 на Комисията от 17 октомври 2023 г.
Промените са съсредоточени върху засилването на прозрачността на стопанските субекти и тяхната ангажираност в посока опазване на околната среда и защита на човешките права.
Тази концепция е в съзвучие с европейската политика във връзка с т.нар. „Европейски зелен пакт“ или „Зелената сделка“.
Предприятията следва да отчитат не само имуществени и финансови резултати, но и предприетите действия и мерки с оглед на устойчивостта, което дава по-обобщена информация на потенциални инвеститори за възможни рискове, както и за ефективното използване на природните и социалните ресурси. Отчетът за устойчивостта следва да съдържа нефинансова информация, свързана с влиянието на конкретно предприятие върху екологичните процеси, социалните права и управленските въпроси.
Кои са задължените компании?
Новите задължения ще възникнат за отчетната 2024 г. само по отношение на големи предприятия от обществен интерес и предприятията майки, които към 31.12. имат повече от 500 служители. За всички останали категории предприятия това задължение ще възниква поетапно в следващите отчетни години до 2028 г.
Ръководните органи на компанията следва да съставят отчет за устойчивостта, който ще подлежи на обявяване в Търговския регистър. Такъв отчет ще бъде изготвян от големите предприятия и от т.нар. предприятия от обществен интерес (малките и средните предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава членка на ЕС), както и от предприятията майки на големи групи предприятия.
Законопроектът изисква отчетите за устойчивостта да бъдат проверявани от регистрирани одитори по смисъла на Закона за независимия финансов одит, в резултат на което същите издават одиторско мнение върху отчета. На този етап обаче не е предвидено допълнително обучение или преквалификация във връзка с тези изменения. Регистрираните одитори са най-често лица с финансово образование, което поставя въпросът дали държавата не би могла да предостави тези функции на вече съсредоточени в тази област специалисти. Подобни изменения на този етап не са предвидени и в Закона за независимия финансов одит, което оставя място за дискусии и допълнително обсъждане, така че промените да отговорят не само формално на изискванията на директивите, но и да постигнат целите на европейската политика в тази насока.
Предвидените законодателни промени въвеждат допълнителна административна тежест за компаниите, около която на този етап има много неясноти. В същото време те са израз на стремежа към засилване на социалната отговорност на компаниите в ЕС и имат за цел да положат основните на устойчива икономика и ефективно използване на ресурсите, опазване на околната среда и съблюдаване на социалните права.