Съгласно новите изменения в Закона за счетоводството големите компании ще трябва да посочват и нефинансова информация в годишните си отчети. Това включва докладване за техните екологични, социални и управленчески аспекти, наред с традиционната финансова отчетност.
След известно закъснение спрямо европейските срокове, през август 2024 г. България прие изменения в Закона за счетоводството (ЗСч). Промени бяха приети и в Закона за независимия финансов одит (след промените Закон за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта), които регулират дейността на одиторите и регламентират правилата за придобиване правоспособност на регистриран одитор по устойчивостта.
Съгласно новите изменения в ЗСч големите компании ще трябва да посочват и нефинансова информация (данни за устойчивост) в годишните си отчети. Това включва докладване за техните екологични, социални и управленчески аспекти (ESG – economic, social and governance), наред с традиционната финансова отчетност. За някои сектори и задължени лица тези изисквания започват да се прилагат почти веднага.
Новите правила предвиждат и по-високи прагове за финансовия одит. Те са част от усилията на ЕС да насърчи устойчивите бизнес практики. Напомняме, че с тези изменения България транспонира две европейски директиви: (i) Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент (т.нар. CSRD директива или ESG-докладване) и (ii) Делегирана директива (ЕС) 2023/2775 на Комисията от 17 октомври 2023 г. като част от Зелената сделка.
Отчетът за устойчивост се изготвя от задължените предприятия и се включва към годишния доклад за дейността им, който подлежи на обявяване в Търговския регистър. Отчетът за устойчивост следва да съдържа нефинансова информация за въздействията на предприятието върху „въпросите по устойчивостта“, включително и за начина, по който тези въпроси засягат развитието, резултатите и състоянието на предприятието.
Законът въвежда и дефиниция на „въпроси по устойчивостта“ и това са фактори в областта на опазването на околната среда, социалните права и правата на човека, както и управленските въпроси. Така в българското законодателство се въвеждат европейските стандарти за т.нар. ESG – докладване, чрез което се изследва влиянието на предприятията върху тези фактори.
Отчитането ще се базира на Европейските стандарти за корпоративна устойчивост (ЕСОУ), които обхващат различни аспекти на екологичната, социалната и управленческата дейност на фирмите. Стандартите изискват компаниите да докладват данни по над 1 200 показателя, като те могат да изберат да не отчитат несъществени за дейността им показатели.
След изготвяне на отчета за устойчивост, той подлежи на задължителен ангажимент за изразяване на сигурност по устойчивостта. Това означава, че отчетът за устойчивост трябва да бъде проверен от регистриран одитор, като последният формира одиторско мнение относно това дали отчетът за устойчивост е изготвен в съответствие с приложимата за предприятието рамка за отчитане на устойчивостта. Изразеното одиторско мнение трябва да бъде оформено в писмен доклад, който е различен от одиторския доклад за извършен финансов одит.
Предприятията, които следва да изготвят отчет за устойчивост, са:
Законът изрично освобождава определени предприятия от задължението за изготвяне на отчет за устойчивост – напр. микропредприятията, фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, БНБ и др.
Първият отчетен период само за големите предприятия, които са предприятия от обществен интерес, и за предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки, е 2024 г. в случай че към 31 декември 2024 г. техният среден брой служители е над 500 души. Големите предприятия и предприятията майки, които не са предприятия от обществен интерес, са задължени да изготвят отчет за устойчивостта за дейността си през отчетната 2025 г. За всички останали категории предприятия задължението ще възниква в следващите години поетапно до 2028 г.
Финансовият сектор, включително банки, застрахователи и пенсионни дружества, ще се изправят пред най-големите трудности при отчитане, тъй като трябва да проследяват индиректните емисии, свързани с предлагането на финансови услуги на крайни клиенти.
Съгласно новите изисквания малките предприятия, които подлежат на финансов одит, трябва да са прескочили праг на балансова стойност на активите от 4 000 000 лв. (двойно спрямо предишния праг от 2 000 000 лв.) и/или нетни приходи от продажба 8 000 000 лв. (двойно спрямо предишния праг от 4 000 000 лв.). Няма промени в изискванията за средна численост на персонала (50 души). С промените на практика се облекчава административната и финансовата тежест за бизнеса, тъй като задълженията за голяма част от компаниите в България да правят финансов одит на практика отпадат.
В допълнение, най-малките предприятия, част от консолидиран финансов одит, се освобождават от задължението да правят независим финансов одит, когато:
Очаква се в бъдеще да бъдат въведени още стандарти във връзка с ESG - докладването и компаниите да трябва да отчитат по-подробна информация за своите екологични и социални рискове. Тези, които не спазват новите изисквания, ще бъдат санкционирани, но същевременно се очаква, че репутационните рискове от невярна информация ще бъдат по-значителни от имуществените санкции, които на този етап варират между 2 000 лв. и 15 000 лв
Ана-Мари се отличава с отговорност и непрестанен стремеж към висококачествено обслужване, като в своята работа неизменно поставя на първо място нуждите на бизнеса на своите клиенти
Павел е блестящ млад юрист, който успешно прилага на практика всички правни познания, придобити по време на обучението му.
