Разпоредбите на Закона за устройство на територията за наличие на приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, като условие за издаване на разрешение за строеж, са противоконституционни.
Разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ) за наличие на приложен подробен устройствен план (ПУП) по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, като условие за издаване на разрешение за строеж, са противоконституционни. В допълнение, изискването за наличието на изградени улици, пътища или алеи като условие за въвеждане в експлоатация на строежите в териториите със средно и високо застрояване също противоречат на Конституцията и съществено ограничават правото на собственост. Това постанови Конституционния съд (КС) в свое решение от 04.11.2021 г., обявявайки за противоконституционни разпоредбите на чл. 148, ал. 16 и на чл. 178, ал. 3, т. 5 в частта „в териториите със средно и високо застрояване, както и“ от ЗУТ. Цитираните разпоредби няма да се прилагат и да регулират обществени отношения от деня на влизане в сила на решението на КС.
Както вече писахме, тези изисквания от началото на 2020г. предизвикаха остри реакции в обществото и строителния бранш и очаквано бяха оспорени пред Конституционния съд.
С решението си КС затвърждава основния конституционен принцип на неприкосновеност на частната собственост, като приема, че ограничението на конституционно защитеното право трябва да е съразмерно на преследваната легитимна цел, а не да надхвърля необходимото за нейното постигане. В мотивите на решението се посочва, че приетите норми не са съразмерни на целта, за която са създадени и нарушават прекомерно правото на собственост. Те водят до съществено ограничаване на правата на възложителите, без да е предвидено насрещно задължение за общините. Така, по никакъв начин не се стимулира предотвратяването на бездействието на общинската администрация, което пък от своя страна води до блокиране на инвестиционния и строителен процес.
От друга страна, осигуряването на обществения интерес, свързан с градоустройството и планово изграждане на населените места, също не следва да бъде пренебрегван. Предстои да видим дали и какви мерки ще бъдат предприети след обявяването за противоконституционни на посочените разпоредби.
В допълнение, докато за заварените положения е ясно, че разпоредбите няма да се прилагат, престои да видим ефекта от това решение върху вече възникнали правоотношения между възложители и общини. Съгласно чл. 7 на Конституцията държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на Народното събрание, като държавен орган и на народните представители, като длъжностни лица.
