Всеки човек сключва поне един застрахователен договор през живота си – да защити дома, колата или живота си, или да обезпечи покриването на здравни разходи, когато пътува в чужбина.

Повечето хора познават основните характеристики на застрахователния договор – той е писмен, най-често се сключва под формата на застрахователна полица, към него са приложими общите условия на застрахователя, застраховащият има задължения да обяви определени обстоятелства (т. нар. обстоятелства от значение за застрахователния риск) и да плати премия. От своя страна застрахователят има едно основно задължение – да изплати обезщетение при настъпване на покрит риск.

Спецификите на застрахователния договор, обаче, се разкриват когато си зададем въпроса „защо“ страните по договора имат точно тези задължения.

1. Първият отговор се крие в същността на застрахователния договор, който по своя вид е алеаторен. Това е договор, при който една от страните, към момента на сключването, няма яснота за обема на бъдещите си задълженията. При застрахователния договор, това е застрахователят. Макар отговорността му за заплащане на обезщетение да е ограничена до застрахователната сума, задължението му за изплащане за обезщетение може да възникне в размер на целия диапазон от 0 до лимита по застраховката. От своя страна, към момента на сключване на договора, задълженията на застраховащия са точно определени – обявяване на обстоятелствата от значение за застрахователния риск и заплащане на премия в точно определен размер. Двете основни задължения на застраховащия при сключването на договора са взаимно свързани и се отнасят пряко към несигурния размер на задължението за плащане, което може да възникне за застрахователя.
2. Застраховката е сложен финансов договор. Неговата цена (премията) се определя на база обявяването на обстоятелствата от значение за риска. Те се дефинират от застрахователя и се инкорпорират във въпросника към застраховката. Обстоятелствата се анализират на база статистически и исторически данни и формули, а резултатът определя размера на премията. Именно поради тази причина Кодексът за застраховането (КЗ) придава такова значение на обстоятелствата от значение за риска, като дава възможност, при неточно им обявяване премията да се увеличи или пък да се намали дължимото застрахователно обезщетение. Неточното обявяване на обстоятелствата може да доведе и до прекратяване на застрахователния договор.
3. Другата съществена особеност на застрахователния договор е наличието на застрахователен интерес. Той е дефиниран в КЗ като правно признатата необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. Макар да звучи абстрактно, изискването може да се обобщи просто – едно лице трябва да има реална нужда от защита по договора, защото например е собственик или отговаря за застрахованото имущество. Следва да се отбележи, че от значение е не интересът на застраховащия – страна по договора, а този на застрахования, тъй като именно той  би понесъл за собствена сметка последствията от настъпилите вреди, ако договорът не би бил сключен. Поради тази причина КЗ признава за действителен договор, сключен от застраховащ за чуждо имущество. Такъв често е случая при застраховане на имот от страна на наемателя му. Застрахователният интерес е от толкова съществено значение за застраховката, че КЗ определя за недействителен договорът, сключен при липса на застрахователен интерес – ако не е имало интерес се приема че договорът въобще не е бил сключван. Ако интересът отпадне по време на действието на договора, той се прекратява.  

Накрая следва да се подчертае, че повечето особености на застраховката произтичат от нейния характер на финансов договор. Същността й е скрита в нейното наименование – за(страх)овка. Функцията ù е именно да ни предпази от настъпване на непредвидени обстоятелства, при които бихме били задължени да платим значителна сума, за да поправим вредите. Затова, обезпечаваме финансовата си несигурност, като заплащаме точно определена сума – премията, която ни пази от страха от непредвидени плащания.

‍