През 2022 г. в Кодекса на труда се въведе нов вид платен отпуск в полза на бащата за отглеждане на дете до 8-годишна възраст (чл. 164в). Това е индивидуално право на бащата (осиновителя), което отразява европейските мерки за постигане на равенство между родителите при съвместяването на професионалния и семейния живот, включително и при отглеждането на дете. По-долу разглеждаме накратко по-важните особености и някои практически проблеми, свързани с ползването на новия вид отпуск.
Отпускът е в размер на два календарни месеца, като той може да се използва наведнъж или на части.
Формулировката на закона не е докрай ясна и поражда въпроса как точно ще се отчита отпускът, когато служителят го използва на части. Причината е, че продължителността е определена в месеци, а не в работни или календарни дни. В тази връзка, някои експерти в Министерството на труда и социалната политика застъпват мнение, че когато служителят е използвал отпуска на части през различни календарни периоди, то един календарен месец отпуск следва да се отчете при използвани 21 работни дни от бащата. Това виждане изглежда логично и съответства на общите правила при изчисляването на трудовия стаж, според които за един месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който служителят е отработил най-малко 21 работни дни. Въпреки това, все още липсва установена съдебна и/или административна практика, която да даде окончателен отговор на този въпрос.
Идеята на законодателят е да гарантира индивидуално право на отпуск за бащата, когато той не е използвал прехвърлен от майката (осиновителката) отпуск, свързан с отглеждането на дете, а именно:
Ако бащата все пак е използвал някой от изброените по-горе видове отпуск, то той има право да използва отпуска по чл. 164в в размер на разликата между двата календарни месеца и продължителността на прехвърления отпуск (ако има такава).
Законът поставя допълнителни ограничения, при които бащата не може да използва отпуска по чл. 164в, например при смърт на детето, лишаване от родителски права, при настаняване на детето в приемно семейство и други.
Във връзка с това, когато бащата подава заявление за ползването на отпуска, той следва да декларира пред работодателя си, че не са налице горните обстоятелства, както и че не е използвал прехвърлен от майката отпуск или го е използвал в размер, по-малък от два календарни месеца.
За да ползва отпуска, служителят трябва да подаде писмено заявление по образец до работодателя поне 10 дни предварително, като посочи календарния период, за който иска да го ползва.
Работодателят е длъжен да разреши ползването му, когато са налице условията за това. Ако бащата за пръв път използва този отпуск, работодателят допълнително издава и Удостоверение за ползване на отпуск по образец, в което се вписват размерът и периодът на ползване на отпуска. Това удостоверение се съхранява при работодателя и се предоставя на служителя при прекратяване на трудовото правоотношение с цел гарантиране на правилното документиране и проследяване на полагащия се на бащата отпуск при смяна на работодателя.
В случай че бащата няма право на този отпуск, работодателят отказва ползването, като трябва в седем дневен срок да мотивира писмено отказа си, посочвайки конкретното обстоятелство или обстоятелства, които се явяват законова пречка за ползването му.
Всички документи във връзка с ползването и разрешаването на отпуска по чл. 164в се съхраняват в личното досие на служителя. Наред с това, работодателят е длъжен да води отделна книга за отчитането на този отпуск, в която да вписва данните за служителите и периода, през който е използван отпускът.
Кодексът за социално осигуряване предвижда, че служителят, който има 12 месеца осигурителен стаж, има право на парично обезщетение за времето на ползване на отпуска.
Обезщетението е в определен твърд размер съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, като за 2024 г. той е 780 лв. Това законово разрешение също създава трудности при изчисляване размера на обезщетението, защото не става ясно дали този размер е за максималната продължителност на отпуска (два месеца) и как следва да се определи размерът, когато отпускът се използва на части. С оглед казаното по-горе, логично е в последната хипотеза да бъде определен дневен размер на обезщетението, което да се изчисли въз основа на използваните дни отпуск през съответния месец.