На 26.02.2025 г. Европейската комисия („ЕК“) прие т.нар. „Омнибус пакет“, който включва редица предложения за значителни изменения на Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент (т.нар. CSRD директива или ESG-докладване) като част от европейската политика за устойчиво развитие и отговорност на компаниите и финансовите институции. Този пакет има за основна цел да подобри стандартите за екологично, социално и корпоративно управление („ESG“) в Европейския съюз, като в същото време намали административната тежест за бизнеса, която настоящата ESG-регулаторна рамка създава.

Кои са основните промени, които се предвиждат?

• Значително намаляване на обхвата на CSRD директивата. Предвижда се задължените компании, които следва да отчитат нефинансова информация, да бъдат единствено големите предприятия с над 1000 служители и над 50 млн. евро нетни приходи от продажби или над 25 млн. евро балансова стойност на активите. Останалите предприятия, които не отговарят на посочените критерии, ще имат възможността доброволно да отчитат нефинансова информация, използвайки опростен доброволен стандарт, който ще бъде приет от ЕК, базиран на доброволните стандарти за малки и средни предприятия, разработени от EFRAG.
• Преразглеждане на Европейските стандарти за корпоративна устойчивост („ЕСОУ“). ЕСОУ обхващат различни аспекти на екологичната, социална и управленска дейност на фирмите. Стремежът на ЕК е да се намали броят на показателите, по които компаниите следва да отчитат данни, и да се подобри общата консистентност на изискванията за отчитане.
• Премахване на специфични секторни изисквания. Омнубис пакетът съдържа предложение за отпадане правомощието на ЕК да въвежда специфични секторни стандарти с оглед на различните икономически сектори, в които са активни компаниите. Това ще доведе до уеднаквяване на ESG-стандартите и процесите спрямо всички задължени субекти.
• Отлагане на изискванията за отчитане. Омнибус пакетът предлага отлагане с две години на влизането в сила на изискванията за отчитане за големите компании, които все още не са започнали да прилагат CSRD директивата, т.е. до 2028 г. Целта е да се даде достатъчно време на европейските законодатели да постигнат споразумение по направените от ЕК предложения.
• Изисквания за оповестяване съгласно таксономията. Предвижда се такова задължение да остане само за големите предприятия с над 1000 служители и с нетен оборот над 450 млн. евро.

С така предложените промени около 80% от компаниите ще бъдат изключени от задължението за докладване. Това ще промени фокуса от малките и средните предприятия към големите предприятия, които обикновено имат по-голямо влияние върху климата и околната среда. Целта е да се опростят правилата на ЕС във връзка с устойчивото докладване, особено за малките и средните предприятия, и да се намалят административните разходи за бизнеса, което ще помогне на компаниите да се фокусират върху своето развитие и разрастване. Това от своя страна би довело до създаване на по-благоприятна среда за бизнеса в ЕС, повишаване на конкурентоспособността и разкриване на пълния икономически потенциал на ЕС. Тези промени неизбежно ще окажат влияние и върху бизнеса в България, където вече бяха приети първите стъпки по внедряването на ESG регулациите.

Как ще се отразят промените на бизнеса в България?

През август 2024 г. бяха приети промени в Закона за счетоводството и Закона за независимия финансов одит (след промените Закон за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта), с които беше въведена регулаторната рамка относно ESG - докладването. В края на февруари 2025 г. Народното събрание одобри промени относно първите отчетни периоди, като те бяха отложени с една година.

В този смисъл, първият отчетен период за големите предприятия, които са предприятия от обществен интерес, и за предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки, е 2025 г., в случай че към 31 декември 2025 г. техният среден брой служители е над 500 души.

Въпреки това, законодателните промени в ESG-регулацията предстоят да бъдат разгледани от Европейския парламент и Европейския съвет. В случай че предложенията на ЕК бъдат приети, България ще следва да ги транспонира в националното ни законодателство. Това ще даде допълнително време на компаниите, за които възниква задължението за устойчиво отчитане, ефективно да се подготвят за новите регулаторни изисквания.

От друга страна, стесняването на обхвата на CSRD директивата, а оттам и на кръга на задължените субекти, ще облекчи значително административните задължения на бизнеса в България. Предложението за малките и средните предприятия от обществен интерес да отпадне задължението за публикуване на отчети за устойчивост ще доведе до намаляване на разходите за подготовка и докладване на нефинансова информация. Все пак, тези компании, които вече са инвестирали ресурси в прокарването и прилагането на ESG-политики, ще имат възможността доброволно да отчитат нефинансова информация.

Въпреки че предложените промени целят да намалят административната тежест за бизнеса, те могат да имат и негативно влияние върху амбициите на ЕС за зелен преход. Намаляването на броя на компаниите, задължени да отчитат данни за устойчивост, може да затрудни инвеститорите при вземането на информирани решения относно устойчивите инвестиции, което потенциално би могло да забави напредъка към климатичните цели на ЕС. Освен това, отлагането на сроковете за отчитане може да ограничи достъпа до необходимата информация за оценка на корпоративните практики в областта на устойчивостта, което би могло да подкопае усилията за постигане на целите на Парижкото споразумение.

В заключение, докато предложените от ЕК промени в CSRD директивата могат да облекчат административната тежест върху бизнеса, важно е да се вземе предвид и потенциалното им въздействие върху прозрачността и напредъка към устойчиво развитие. Намирането на баланс между намаляване на бюрокрацията и поддържане на амбициозните цели за зелен преход е от съществено значение за устойчивото бъдеще на ЕС.

‍