Тhe Whistleblowers Protection Act или Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (Законът) беше приет на второ четене в последния работен ден на Парламента и обнародван в ДВ. По-долу обобщаваме най-важното, което трябва да знаете:

Приложното поле на Закона е голямо и касае сигнали, свързани с нарушения на българското или европейско законодателство в широк спектър, като например: обществени поръчки; трудово законодателство; безопасност и съответствие на продуктите; обществено здраве; защита на потребителите; безопасност на храните; финансови услуги, продукти и пазари и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма; защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни; безопасност на транспорта; опазване на околната среда и редица други други.

Накратко, Законът предвижда:

• да защити лица, които са узнали за нарушения в работен контекст (т.е. информация, станала им известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения) и които искат да подадат сигнали за такива нарушения с минимален риск за тях. Това може да са настоящи и бивши служители или работници, стажанти, доброволци, съдружници, акционери, собственици на капитал, членове на управителни съвети, лица със свободна професия, кандидати за работа и др.
• сигнали да могат да се подават по външен ред до централен орган – в България за такъв е определена Комисията за защита на личните данни;
• задължение за създаване на вътрешен канал за подаване на сигнали за:

1. работодателите в публичния сектор (с изключение на някои общини),
2. работодателите в частния сектор с 50 и повече служители;
3. работодателите с предмет на дейност, попадащ в обхвата на някои актове на ЕС;

• създаване на вътрешни правила за целите на закона;
• определяне на един или повече служители, които отговарят за разглеждането на сигнали. При спазване на изискванията на закона е допустимо:

1. функциите да се възложат на трето лице извън структурата на работодателя, и
2. да се използват канали за вътрешно подаване на сигнали, създадени от икономическата група, към която принадлежи работодателя;

• задължение да се предоставя достъпна информация за условията и реда за подаване на сигнали (вкл. на интернет страниците на задължените субекти, и на видно място в офисите и работните помещения);
• мерки за защита на лицата, подаващи сигнали, като: забрана за конкретни ответни действия срещу тях, мерки за подкрепа и ограничаване на отговорността на сигнализиращите лица за придобиването на информацията и за разкриването й, включително когато такова разкриване е ограничено от договор, нормативен или административен акт.

Законът влиза в сила от 03 май 2023 г. За изпълнение на задълженията на работодателите в частния сектор, които имат между 50 и 249 работници или служители, за осигуряване на вътрешен канал е предоставен срок за привеждане в съответствие до 17 декември 2023 г.

За да осигурят обслужването на вътрешните сигнали, работодателите са задължени да предприемат редица действия като определяне на лица, които ще ги обслужват, водене на регистър на сигналите, определяне на условия и ред за подаване на сигналите и оповестяването им в интернет и на видни места в офисите им и др.

В допълнение Законът за защита на личните данни предвижда задължение за работодателите да приемат специални правила и процедури при използване на система за докладване на нарушения, които да съдържат информация относно обхвата, задълженията и методите за прилагането й на практика. Изпълнението на новия Закон би могло да доведе до използване на такава система и до необходимост не само да се актуализират определени вече съществуващи документи касаещи защитата на личните данни (уведомления, регистри по чл. 30 GDPR и др.), но и до необходимост от изготвяне и приемане на такива специални правила по ЗЗЛД.

Не на последно място, в зависимост от начина, по който правилата и процедурите по Закона ще бъдат внедрени, е възможно да трябва да се съобразят и определени изисквания на трудовото законодателство (напр. да се осигури участие на работници/служители в процеса по приемане на съответните актове).

‍