Сред основните цели на реформата са по-голяма сигурност при завещанията и сделките с недвижими имоти, по-голяма публичност на наследствения статус и допълнителна защита на уязвими лица.
Публикуваният за обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на Закона за наследството (ЗН) предвижда съществени промени в наследственото, вещнотои семейното право. Предложенията засягат още Гражданския процесуален кодекс, Семейния кодекс, Закона за задълженията и договорите, Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за собствеността и Закона за гражданската регистрация.
Сред основните цели на реформата са по-голяма сигурност при завещанията и сделките с недвижими имоти, по-голяма публичност на наследствения статус и допълнителна защита на уязвими лица.
Проектът въвежда допълнителни гаранции за автентичността и проследимостта на завещанията. Предвижда се информацията за обявените завещания да се вписва в информационната система на Нотариалната камара, както и създаването на централизирана база данни за нотариални и саморъчни завещания и актовете за тяхната отмяна. Достъпът до справки ще бъде възможен едва след откриване на наследството.
Съществено нововъведение е процедурата срещу неистински саморъчни завещания. Когато завещанието не е било предадено лично от завещателя на нотариус, след обявяването му ще се публикува съобщение на интернет страницата на Нотариалната камара. Лицата с правен интерес ще разполагат с едномесечен срок да оспорят неговата истинност. При възражение лицето, в чиято полза е завещанието, ще трябва да установи истинността му по съдебен ред.
Част от предвидените промени действително способстват за повишаване на сигурността при завещанията, но като цяло проектът в тази си част се нуждае от преосмисляне и доработка. Така например, за автентичността на завещанието и процедурата по обявяването и прилагането му следва да е без значение кое лице го е предало за пазене на нотариуса.
Проектът предлага да бъдат нищожни завещателни разпореждания, направени от лица в лечебни заведения или резидентна грижа за възрастни хора в полза на ръководители, служители или свързани с тях лица. Изключение е предвидено за определен кръг близки роднини. Сходна забрана се предлага и по отношение на дарения, извършени при същите обстоятелства.
При приемане или отказ от наследство заявлението до районния съд ще трябва да бъде с нотариално удостоверен подпис. Информацията ще се отразява и в електронния личен регистрационен картон на починалото лице.
Това би улеснило установяването на наследствения статус и би ограничило риска от неизвестни приемания или откази, които могат да засегнат останалите наследници и кредиторите.
Законопроектът разширява и детайлизира задълженията на нотариуса при разпоредителни сделки с недвижими имоти. Сред предвидените мерки са:
Тези промени са насочени към ограничаване на риска от измами и сделки с пороци в представителната власт.
Една от най-съществените концептуални промени е предложението за въвеждане в Семейния кодекс на институт на „довереното лице“. Дееспособен човек ще може доброволно да определи конкретни разпоредителни действия с имуществото си, за които занапред да е необходимо съгласието на предварително посочено доверено лице.
Ограничението ще трябва да бъде конкретно, да е нотариално удостоверено и да бъде вписано в съответните регистри. Сделка, извършена без необходимото съгласие на довереното лице, ще бъде унищожаема.
Институтът е замислен като механизъм за доброволна самозащита, включително при риск от манипулация или влошаване на здравословното състояние, и като алтернатива на по-тежката мярка на запрещението. Паралелно с това съдът ще получи по-широки възможности да постановява привременни мерки при производства за запрещение, включително назначаването на временен попечител за защита на личните и имуществените интереси на лицето.
Предлагат се промени и в процедурата по обстоятелствена проверка за придобиване на недвижим имот по давност. Сред тях са:
Макар целта да е ограничаване на злоупотребите, предложената процедура повдига практически въпроси. Допълнителните формалности могат да доведат до забавяне, без непременно да разрешат основните проблеми на сегашния режим. Не е достатъчно ясно и какви ще бъдат правните последици от възраженията пред нотариуса и как ще се ограничат недобросъвестни опити за блокиране на процедурата.
Законопроектът предвижда поетапно влизане в сила, като различни групи разпоредби ще започнат да се прилагат три или шест месеца след обнародването. До окончателното приемане обаче текстовете е вероятно да претърпят промени.
*Настоящата публикация е с информативен характер и не представлява правен съвет. За конкретни случаи препоръчваме индивидуална консултация.
