Законът за лобизма е официално обнародван в България

На 27.03.2026 г. Законът за прозрачност при представителството на интереси (често наричан „Закон за лобизма“) беше официално обнародван в „Държавен вестник“. Този законодателен акт е ключът за отпускането на средства от ЕС по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и за изпълнението на изискванията за присъединяването на България към Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Макар законът да има за цел да въведе и засили прозрачността във взаимодействията с публичния сектор, той не е лишен от недостатъци.

По-долу са обобщени някои от новите правила, както и сивите зони, които те пораждат:

• Задължителен регистър: Редовното представляване на интереси (терминът „представителството на интереси“ се използва, за да се избегнат негативните конотации, свързани с термина „лобиране“) на търговска основа може да доведе до задължение за регистрация в централен Регистър за прозрачност. Предвиждат се, обаче, множество изключения. От изискването за регистрация са освободени 14 категории физически и юридически лица, което на практика може да остави само ограничен брой субекти в обхвата на това задължение (като по аргумент може да се приеме, че останалите задължения по закона продължават да се прилагат).
• Публични календари свързани с регистъра: Публичните длъжностни лица вече са задължени да поддържат публичен календар на срещите си с представители на интереси, включително посочване на обсъжданите теми, като тези календари ще бъдат пряко интегрирани с централния Регистър за прозрачност.
• Ангажираност, основана на доказателства: Неформалното, недокументирано лобиране следва да бъде ограничено. Всички становища и препоръки по политики, предоставяни на публични длъжностни лица, трябва да бъдат надлежно документирани.
• Дейност извън регистъра: Извършването на дейност извън регистъра носи риск от налагане на глоби в размер до 7 500 евро.
• Надзор върху новия Регистър за прозрачност: Надзорът върху новия Регистър за прозрачност е възложен на Сметната палата.
• Влизане в сила на основните задължения: Основните задължения по закона ще влязат в сила на 27.12.2026 г. Междувременно компетентните органи следва да подготвят подзаконовата нормативна уредба, както и техническото внедряване на регистъра.

В крайна сметка, независимо дали сте корпорация, консултант по публични въпроси, браншова организация или неправителствена организация, ако дейността ви включва взаимодействие с българските държавни институции с цел влияние върху формирането на политики, тази нова регулаторна рамка следва да бъде взета предвид.

‍