Новини

Десислава Кръстева и Цветелина Паскова са автори на българската част от Ръководството за нормативната уредба в областта на изкуствения интелект (AI) - инициатива на World IT Lawyers, покриваща 15, основно европейски, юрисдикции. Ръководството е предназначено за частни компании, които се опитват и искат да използват AI в работата си или да го внедряват, както и такива които имат трансгранични клиенти. World IT Lawyers, чийто член от много години е DPC, вярва, че познаването на законодателството на различни държави, правилно обяснено, структурирано и систематизирано, може да допринесе за вземането на правилни и балансирани решения.

Kогато говорим за регулации върху новите технологии, определено възприемаме Европейския съюз като водещ в областта. Общността поставя интересите на гражданите си и защитата на основните човешки права на първо място. И макар да се опитва да постигне ефективен баланс между насърчаването на иновациите и личната неприкосновеност, намирането на правилната формула се оказва трудна задача. Което се вижда и от новия Законодателен акт за AI на ЕС, който въобще не е лесно четиво със своите над 400 страници. Но познаването му вероятно ще се превърне в ключово за успеха на всеки бизнес, който работи в сферата на информационните технологии или се възползва от последните иновации, свързани с изкуствения интелект.

риемането на почти окончателната версия на текста на Законодателния акт за AI беше едно дългоочаквано постижение на европейските власти през първата половина на тази година. Документът обаче определено не е лесно четиво със своите над 400 страници, но познаването му вероятно ще се превърне в ключово за успеха на всеки един бизнес, който работи в сферата на информационните технологии или се възползва от последните достижения, свързани с изкуствения интелект. Какви правила въвежда новият регламент, кои AI системи ще бъдат засегнати и кога можем да очакваме да се усети ефектът от него, разговаряме с адв. Десислава Кръстева, съдружник и ръководител на отдела по технологии и данни в адвокатско дружество "Димитров, Петков и Ко.".

Десислава Кръстева е автор на българския раздел на Global Data Localization Laws: Overview (от поредицата Practical Law: Data Privacy & Cybersecurity), в която се прави преглед на глобалните закони за локализиране на данни, които могат да изискват от дружествата да съхраняват физически лична информация или други данни в определена държава, да ограничават трансграничното предаване на данни или да хостват на местно ниво някои инфраструктури на информационните технологии, включително сървъри и други компоненти. Книгата предоставя обща информация и разглежда ключови въпроси, които организациите трябва да вземат предвид, когато събират и обработват лична информация за служители, клиенти или други лица в една или повече държави със закони за локализиране на данни. *Тази публикация е на английски език.

Настоящият доклад има за цел да анализира две ключови фигури в дейността на публичните органи, имащи съществени отговорности към защитата на обработваната в тези органи информация. Това са длъжностното лице по защита на данните (ДЛЗД) по Общия регламент относно защитата на данните 2016/679 (ОРЗД) и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и служителят по сигурността на информацията (ССИ) по Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Макар на пръв поглед ДЛЗД и ССИ да имат някои сходни, дори припокриващи се функции, между тези две фигури има съществени различия. Те могат да бъдат очертани в различни направления – кой може да заема тези длъжности, какви са техните задачи, може ли да съвместяват други роли, включително може ли едно и също лице да комбинира ролята на ДЛЗД и ССИ. Отговорът на тези и други важни въпроси относно ДЛЗД и ССИ може да бъде намерен в настоящото изследване. Резултатите от анализа имат за цел да помогнат на публичните органи, имащи задължение да определят ДЛЗД и ССИ, да придобият по-голяма яснота относно специфичните задължения, роли и отговорности на тези лица в тяхната дейност.